Дигитална зависимост

Първата степен е живот в постоянна дигитална връзка, но с прекъсната връзка със себе си. Човекът не се събужда – устройството го събужда. Първото движение е към екрана, не към света. Сензорното му поле е пълно, но вниманието му е раздробено.

Дори когато тялото е на едно място, съзнанието му е в друго – коментари, новини, известия, алгоритми. Мозъкът не разпознава кое е реално и кое е симулация. Технологиите са станали продължение на ръката, но източникът на смисъл е изместен навън.

В тази степен човекът не е активен участник в живота си – той е пасивен приемник. Реактивен. Мисълта му е бърза, но не е негова. Чувствата му идват от екрана и си отиват със следващото видео.

Паметта му е запълнена с фрагменти, но в нея няма разказ, няма история, няма „аз". Вниманието му се продава, а волята му е затихнала. Изборите му не идват отвътре – те идват от маркетинга, от мненията, от трендовете.

Той живее, без да е избрал да живее така. Тази степен не е отчаяние – тя е безшумна апатия, прикрита под постоянна заетост.