Лабораторната мишка

Диагноза: Ти си суровина в дигиталната мина.

Реалността: Първото ти движение за деня не е волево, а мускулен спазъм към стъклото. Ти не консумираш съдържание – ти си стоката, която се продава на търг. Твоят поглед е суровината, твоята тревожност е крайният продукт.

Мозъкът ти е дресиран на 15-секундни импулси и реагира на „променливото възнаграждение" като гълъб в клетка. Ти си просто биологична батерия, захранваща чужд алгоритъм.

Устройството те събужда. Не ти. Сензорното ти поле е пълно, но вниманието ти е раздробено. Дори когато тялото е на едно място, съзнанието ти е в друго – коментари, новини, известия, алгоритми.

Мозъкът не разпознава кое е реално и кое е симулация. Технологиите са станали продължение на ръката, но източникът на смисъл е изместен навън.

Ти не си активен участник в живота си – ти си пасивен приемник. Реактивен. Мисълта ти е бърза, но не е твоя. Чувствата ти идват от екрана и си отиват със следващото видео.

Паметта ти е запълнена с фрагменти, но в нея няма разказ, няма история, няма „аз". Вниманието ти се продава, а волята ти е затихнала. Изборите ти не идват отвътре – те идват от маркетинга, от мненията, от трендовете.

Ти живееш, без да си избрал да живееш така. Тази степен не е отчаяние – тя е безшумна апатия, прикрита под постоянна заетост.