Първо съзнание

Втората степен започва с малко напрежение – вътрешен шум, който не може да се заглуши дори от най-бързия интернет. Това е началото на сблъсъка между външния поток и вътрешното усещане за липса.

Човекът не може да го формулира веднага. Може да дойде след нощ без сън, след коментар, който го удря, след часове безцелно скролване, след тишина, в която остава сам със себе си и открива, че не знае кой е.

Започват първите бягства навътре – книги, клипове, терапии, разговори. Започват и първите съпротиви – защо това не ми е достатъчно, защо се чувствам празен, защо съм изморен, дори когато нищо не съм правил.

Нещо се е пропукало. Дигиталният свят вече не храни, а отнема. Информацията започва да тежи. Сравненията започват да болят. Тялото започва да реагира – с тревожност, със сънливост, с разсейване.

За първи път човекът усеща, че има вътрешна реалност, която не съвпада с тази, която показва. И това усещане вече не може да бъде заглушено.