Пукнатината

Диагноза: Синдромът на празния поглед.

Реалността: Нещо вътре в теб се пропуква. Усещаш „имейл апнеята" – спираш да дишаш пред екрана. Дигиталният свят вече не те храни, той те изсмуква.

Виждаш как паметта ти атрофира, защото си превърнал телефона във външен хард диск за живота си. Появява се срамът от загубеното време и тежестта на неизживяното.

Вече не можеш да игнорираш факта, че си по-свързан с мрежата, отколкото с пулса на човека срещу теб. Започваш да забелязваш празнотата след всяко скролване. Усещането, че нещо липсва.

Това е началото на сблъсъка между външния поток и вътрешното усещане за липса. Между това, което алгоритъмът ти предлага, и това, което душата ти иска.

Пукнатината не е криза. Тя е първият проблясък на съзнание. Първото „не" в дълга поредица от автоматизми. Първото усещане, че животът ти не е твой.

Тази степен боли. Защото виждаш истината, но все още нямаш силата да я промениш. Но пукнатината е началото. Светлината вече влиза.