Активното триене

Диагноза: Първата вълна на абстиненция.

Реалността: Това не е „решение", това е битка. Започваш да въвеждаш „триене" там, където е имало автоматизъм. Слагаш сивия филтър. Оставяш телефона в другата стая. Издържаш физическия сърбеж да провериш нищото.

Това е степента на „фантомните вибрации" и дискомфорта от тишината. Ръката ти автоматично се протяга към джоба. Мозъкът ти крещи за стимул. Тялото ти е свикнало с постоянния поток и сега изпитва глад.

Тук тренираш „мускула на паузата" между стимула и реакцията. Учиш се да седиш с дискомфорта. Да не бягаш веднага към екрана, когато се появи скуката, тревожността или празнотата.

Всяка малка промяна е неудобна. Всяко „не" към автоматизма е акт на съпротива. Но с всяка пауза, с всяко триене, връщаш малко от контрола обратно.

Вече знаеш кой не искаш да бъдеш. Виждаш механизма. Разпознаваш манипулацията. И макар да е трудно, започваш да се бориш.

Това е степента на активното действие. Не на перфектността, а на опита. Не на успеха, а на съпротивата. Ти вече не си пасивен. Ти се бориш.